Много хора носят в характера си черти на перфекционизъм. Обикновено това е нещо добро, тъй като ги подтиква да вървят напред, поставяйки си непрекъснато нови цели и постигайки нови върхове.
Когато залагането на високи стандарти обаче започне да отнема радостта от живота, да влияе на самочувствието, удовлетвореността и способността за професионално и личностно развитие, тогава перфекционизмът е стигнал крайност, която човек е добре да пребори, преди това да доведе до повече проблеми.
Каква е разликата между здравословен и нездравословен перфекционизъм?
Перфекционизмът е склонност за задаване на прекалено високи очаквания към себе си или другите. Думата произлиза от латински и означава „абсолютно съвършенство“.
Както всяка личностна черта, и тази включва цял спектър от характеристики, които варират при различните хора. Склонни сме да приемаме перфекционизма като нещо отрицателно, но различни изследвания показват, че съществува както „здравословен” (адаптивен), така и „нездравословен” (неадаптивен) вид.
Прочетете повече: Има ли „добър стрес“ и какви рискове крие?
Характерно за адаптивния перфекционизъм е, че човек има високи очаквания и изисквания към себе си, но и към другите. Наред с това обаче върви и проява на целенасочено поведение и добри организационни умения, което означава, че човек се стреми да направи всичко възможно, за да свърши дадена работа навреме, качествено, при това опитвайки се да надхвърли очакванията. Но ако целта не бъде постигната напълно, това няма да го разстрои.
Този вид перфекционизъм е „здравословен” и поради факта, че непрекъснато подтиква човек да си поставя нови, по-високи цели, които да го развиват, но те са реалистични и добре преценени, така че риск от разочарование почти липсва. „Здравословният“ перфекционизъм прави хората и по-адаптивни към условията на бързо променящия се свят, защото ръка за ръка с него обикновено вървят и качества като екстровертност, психическа издръжливост, съвестност и др.
Неадаптивният перфекционизъм е въпрос на крайност. Хората от тази група са изключително загрижени за високите очаквания, които околните – роднини, близки, приятели, колеги и дори непознати, могат да имат към тях и искат винаги да бъдат харесвани и уважавани.
Той се характеризира с прекомерна загриженост за минали грешки, страхове да не се допуснат нови и съмнения дали нещо се прави правилно. Считан е за негативен и поради факта, че е обвързан с проява на черти като работохолизъм, страх от провал, изоставяне и отхвърляне, самокритичност, твърде дълбоко премисляне на всяка една ситуация, честа липса на удовлетвореност, желание да се угоди на всички, затруднение при взимане на решения, чувствителност към критика или отрицателна обратна връзка и др.
Този тип перфекционизъм може да засегне негативно всяка област от живота, най-вече защото води до повишена тревожност и стрес. Освен това при него фокусът се поставя върху негативното – провалът, неспособността за справяне с дадено нещо или невъзможността то да се изпълни на 100% и т.н.
Хората, които проявяват краен перфекционизъм, обикновено прекарват голяма част от дните си в страх или безпокойство, че не отговаря на високите стандарти, поставени от тях самите.
Прочетете повече: 10 вредни навика, които повишават нивата на стрес
Като цяло адаптивният перфекционизъм се свързва с добро психологическо благополучие и високи постижения както в училище, така и на работното място и личния живот, а неадаптивният – със стрес, ниско самочувствие, хранителни разстройства, безсъние и симптоми на психично заболяване.
До какви рискове за здравето води прекаленият перфекционизъм?
Едно от малкото места, където перфекционизмът бива изключително добре приет, е работата. Всеки работодател би искал да наеме човек, за когото знае, че винаги ще дава 100% от себе си, за да свърши поставените задачи навреме и качествено.
Непрестанният стремеж към съвършенство обаче, без значение дали се отнася за работа или личен живот, може сериозно да навреди на здравето и благополучието.
Перфекционистите са по-склонни да се борят с депресия, тревожност и дори суицидни мисли. При тях вероятността за поява на хронична или необяснима умора и болкови синдроми също е по-голяма. Наред с това перфекционизмът причинява непоносимо количество стрес, което се отразява върху функционирането на целия организъм – от болест на сърцето и диабет до хранителни разстройства и синдром на раздразненото черво.
Прочетете повече: На какво се дължат хранителните разстройства и как да се справим с тях?
Необходимостта от перфектност може да саботирате и отношенията с приятели, семейство, любим човек и дори колеги, което рефлектира негативно върху емоционалното здраве. Нуждата да се ръководят другите може да попречи на формирането на значими връзки, без които човек не може, защото той е „социално животно”, както казва американския психолог Елиът Арънсън.
Ако човек живее, странящ от околните, това е показателно, че перфекционизмът оказва негативно влияние. Поддържането на дистанция от хора, които могат да ви критикуват, всъщност е начин да се справите със срама, че не сте съвършени.
Как да контролираме проблемния перфекционизъм?
Борбата с перфекционизма е дълга и понякога недотам успешна.
Тъй като това е синдром, свързан с психологията на човек, преодоляването му започва, само ако първо бъде осъзната вредата му.
Съветите на психолозите са справяне с него включват следните стъпки:
Приемете недостатъците си – това означава приемане на себе си и другите, такива, каквито са. Идеални хора няма.
Обмисляйте добре, доколко са реалистични целите, които си поставяте.
Прочетете повече: Стресът на работа: как да го идентифицираме и неутрализираме?
Спрете да се сравнявате с други хора – винаги ще има по-умни, по-красиви, по-успешни, така че сравнението е добре дошло само, ако е със самите вас, т.е. сравнявайте се с човека, който сте били преди месец, година и се съревновавайте с този, който искате да бъдете след още месец или година.
Приемете, че без грешки няма как да се придобие опит.
Престанете да се страхувате от критика и осъждане, все пак хората съдят само на база своя личен опит, страхове и провали. Никой не обича да бъде критикуван, но хората, които знаят как да приемат критиките оценяват откъде идват те, премислят ги и успяват да изведат на преден план онези, които могат да приложат в работата или живота си и да подобрят това, което правят. Критиката, която смятат за неградивна, просто бива отхвърлена и забравена.
Съсредоточете се върху уникалния си характер, а не върху постиженията – перфекционистите са склонни да оценяват себе си и стойността си само на база постиженията, които са направили.
Това ги кара винаги да искат да постигат нещо ново, за да се докажат повече.
Постиженията със сигурност имат своето място, но един човек е много повече от дипломиран специалист от престижен университет, от най-продаван автор, от доброволец на годината и каквото и да е друго постижение. Човешката стойност не зависи от това дали сте най-добрият, а от добрите ви лични качества, ценности и силни страни, на които трябва да се обръща много повече внимание.
Прочетете повече: Какво е Mind-Body тренировката и за кого е подходяща?
Понижете стандартите си – голям проблем за перфекционистите е поставянето на стандарти, които са твърде високи. Можете да коригирате това като ги понижите. Вместо да се стремите към 100-процентово според вас изпълнение, положете усилия и свършете работата на 90%. След това проверете дали някой се е оплакал или разочаровал от това, което сте свършили, дали има някакви негативни последици и др.
Помислете дали социалните мрежи, които ползвате, телевизионните предавания, които гледате или книгите, които четете имат реалистични и позитивни възгледи за живота. Ако не, заменете ги с такива, които са положителни и вдъхновяващи.
Прекарвайте време с хора, които са позитивни и живеят по здравословен и спокоен начин – обикновено, колкото и приятели и познати да има човек, всъщност активно прекарва време с между 3 и 5 от тях. Обикновено приличаме по характер на тях или с времето просто придобиваме същите привички и начин на мислене, затова за перфекционистите е важно тези 3 или 5 човека да са реалисти и позитивни.
Смейте се! – Намерете причини да се смеете. Гледайте нещо смешно или се пошегувайте със себе си от допуснатата от вас грешка (така или иначе перфекционистите рядко допускат някоя твърде сериозна и непоправима грешка). При смях организмът освобождава „хормони на щастието” като ендорфин и допамин, които ви карат да се чувствате добре и спокойни, затова направете смеха ежедневна практика.
Прочетете повече: Anger management или как да преборим гнева