Може ли да преборим паническото разстройство и как става това? Отговорите на тези въпроси търсят все повече хора, не малка част от които са до 30 години. Статистиката по проблемите с разстройствата също е красноречива. По данни на Световната здравна организация (СЗО) над 300 милиона души в света страдат от депресия, а над 260 милиона от различни форми на тревожни разстройства – фобии, паническо разстройство, посттравматичен стрес, социални разстройства и др.
Прочетете повече: Какво е посттравматичен стрес и как да се справим с него?
Въпреки стряскащата статистика лечение съществува за всяко едно състояния, стига то да бъде диагностицирано навреме.
ВАЖНО! Тази статия няма за цел да ви излекува. Това може да направи само един лекар. Ще ви запознаем с разстройството и ще ви дадем съвети как да облекчите симптомите, но истинската терапия трябва да се извърши под квалифициран медицински контрол.
Какво е паник атака?
Паническите атаки са пристъпи на силна тревожност и паника, които не са свързани с определена ситуация или обстоятелство, което ги прави непредсказуеми. Те са една от най-тежките форми на безпокойство. Сами по себе си не са опасни, но изживяването на симптомите, които ги съпровождат, може да бъде ужасяващо, още повече, че човек губи контрол над себе си. Силната емоция блокира разума и лишава съзнанието от механизъм за справяне с конкретния момент.
Всеки 1 на 10 човека е преживял поне веднъж в живота си паник атака – някои в по-лека, други в по-тежка форма. Когато те започнат да се повтарят, вече става въпрос за паническо разстройство, което се нуждае от лечение.
Прочетете повече: Какво е депресия и как да се справим с нея?
Хората, страдащи от тревожни разстройства, непрекъснато се увеличават. Това се дължи на нарастващото напрежение и стрес, характерни за модерното ни общество.
Какви са симптомите на паник атаката?
Както и при другите тревожни разстройства, основните симптоми варират по интензивност, но най-честите са внезапен пристъп на сърцебиене, болка в гърдите, чувство на задушаване, световъртеж и чувство за нереалност. Почти неизменно се среща и вторичен страх от смърт, загуба на контрол или полудяване.
Това обаче е клиничната картина в сравнително сбит вид. Освен психичните преживявания в такъв момент, като страха и паниката, има симптоми и от страна на тялото. Те се дължат най-вече на изстрелването на голямо количество адреналин.
Защо и как протича паник атаката?
За да се справи със силно стресова ситуация, организмът има нужда от много енергия, която трябва да се придобие изведнъж. За да може вегетативната нервна система да ви подготви за това, тя изстрелва голямо количество адреналин. Същото е и при паническите атаки. Колкото по-неприятно се чувства човек, толкова повече е адреналинът.
Прочетете повече: Стресът на работа: как да го идентифицираме и неутрализираме?
Ролята му при паник атаката е да предизвика прилив на кръв, за да може организмът да се справи с моментната ситуация. Това става чрез свиване на корема и по-меките коремни органи. В тях има резервно количество кръв, което отива в сърцето, за да може да се разпредели по цялото тяло и да даде нужната сила. По-голямото количество кръв в сърцето го кара да бие по-силно, за да може да я изтласка. Оттам идва и учестеното сърцебиене. Сърцето пък изтласква кръвта в белия дроб.
Когато там постъпва обичайното количество, дишаме спокойно, но когато е повече, дишането се учестява, за да се набави нужния обем кислород. При паник атака обаче коремната мускулатура се свива и притиска вътрешните органи. Това повдига диафрагмата, което пък пречи на дълбокото дишане, правейки го не само учестено, но и повърхностно.
От белия дроб кръвта се връща в сърцето, а оттам продължава пътя си по кръвоносната система. При това положение кръвното налягане се повишава поради напора на по-голямото количество кръв. Вегетативната нервна система е в режим на голямо напрежение в такъв момент. Поради това се появяват и други симптоми, като главозамайване и пищене в ушите, настръхване на космите и др.
Прочетете повече: Има ли „добър стрес“ и какви рискове крие?
Наред с всичко това адреналинът предизвиква и изпотяване. Пресъхва и устата. Целият храносмилателен тракт се парализира, за да не позволи задавяне със слюнка. Това води до усещането за стягане под лъжичката.
Колко време продължава?
Продължителността на паническия пристъп е между 10-20 до 40 минути. В редки случаи може да е и час-два, но това става, когато процесите са се разгръщали по-бавно и адреналинът се е задържал по-дълго в кръвта.
Как да се справим в първите минути на паник атака?
Единственото добро при паник атаката е, че тя със сигурност ще отмине в един момент, без значение какво правите. В такъв момент обаче, вашата работа е да се опитате да се почувствате комфортно, докато чакате това да се случи.
Има няколко техники, които са полезни при преодоляване на паник атаките. Ето кои са те:
-
Уверете се, че преминавате през паник атака
Симптомите на паник атака и на сърдечен удар си приличат, но са лесно различими. Ако се съсредоточите за момент и осъзнаете, че ви се случва паник атака, а не удар, ще може да си припомните, че това е временно състояние, което ще премине и пак ще сте добре. Така ще отстраните страха, че умирате, който допълнително ви напряга и ще ви позволи да се фокусирате върху други техники, с които да намалите симптомите си.
Прочетете повече: Има ли „добър стрес“ и какви рискове крие?
-
Спрете хаоса от мисли в главата си
Когато мислите ви започнат да излизат извън контрол, започнете да си повтаряте наум, че всичко е наред и нищо не се е променило около вас в последните секунди. Затворете очи и не спирайте да си го повтаряте, докато не усетите облекчение. Опитайте се постепенно да пренасочите мислите си към ситуация или момент, в които сте се чувствали щастливи, спокойни и сигурни.
- Техники за дишане при паник атака
Обикновено паник атаките са съпроводени с учестено дишане, което е добре да регулирате, заедно с успокояването на мислите. Това може да стане чрез следните лесни техники:
Бавно и максимално дълбоко поемете дъх през носа, задръжте за няколко секунди и пак бавно издишайте през устата. Бройте до 5 при всяко вдишване и издишване, за да сте сигурни, че не го правите бързо.
Затворете очи и се съсредоточете върху дишането си.
След няколко минути трябва да започнете да се чувствате по-добре и да се съсредоточите върху реалната ситуация около вас.
- Отпуснете мускулите си
При паник атаката цялото тяло се стяга, затова се опитайте да отпуснете мускулите си. Започнете с пръстите на ръцете и постепенно отпускайте другите мускули.
Как се лекува паническото разстройство?
Ако паническото разстройство не се лекува правилно и лечението продължи с години, вместо с месеци, постепенно част от симптомите могат да избледнеят, но за сметка на дългосрочните ефекти. Ужасът и страхът остават, а това често води до инвалидизирането на пациента. Насажда се страх от излизането от вкъщи, социализирането и дори обикновеното организиране на ежедневието, ако то не е съобразено с възможността за внезапно възникване на паническа атака.
Лечение с медикаменти
Ако лечението започне с лекар, който не е психиатър, той обикновено изписва транквилизатори (успокоителни), като диазепам, атаракс, лексотан или ксанакс. За съжаление подобни медикаменти не водят до излекуване на проблема, защото само смекчават симптомите. Транквилизаторите потискат напрежението и тревогата, а това може да доведе и до влошено душевно настроение. Освен това често се налага и увеличение на дозата, което пък може да доведе до зависимост.
Прочетете повече: Anger management или как да преборим гнева
Заради това истинското лечение включва успокоителни и антидерпесанти, като първите са временно явление, докато се намери точния антидепресант в точната доза. Той действа върху тревогата, страха, мъката, тъгата, напрежението и другите негативни чувства, но пълното му действие започва да се изявява след 1 до 3 седмици от началото на приема. Причината за това е, че механизмите, свързани с тревожността, са много по-сложни, а за да се повлияят, е нужно време.
Важно е да се знае, че антидепресантите имат някои странични ефекти, наподобяващи симптомите на паник атаката, като гадене и сърцебиене. Те се проявяват, докато организмът привикне с лекарството, но отминават за една седмица и не са свързани с паническото разстройство. Обикновено след 1 до 3 месеца човек се чувства напълно здрав, но вегетативната нервна система остава в готовност да отговори на симптомите и при най-малкия белег може да отключи отново паническото разстройство. Затова хората, страдащи от паническо разстройство, трябва да се подготвят за ефективно лечение с антидепресанти в продължение на близо една година за пълното им възстановяване.
Лечение с психотерапия
За всяко едно паническо разстройство има някаква първопричина. Колкото и да се опитва обаче, човек едва ли сам би разбрал каква е тя. Това може да се постигне с помощта на психотерапевт чрез методите на когнитивно-поведенческата психотерапия, която е и другият вид лечение на подобен тип разстройства. Тя може да се комбинира с медикаменти или да се прилага самостоятелно, подобно на подхода, който разчита само на лекарства.
Прочетете повече: 3 лесни антистрес активности за начинаещи
Когнитивно-поведенческата терапия залага на принципите на промяна на поведението и на мисленето, от емоционално към рационално, за да може да се премисли каква е причината за случващото се и как човек може сам да се справя с различни проблеми в живота си.
Лечението с психотерапия включва 6 до 10 сесии по 1 час веднъж седмично. След това се оценява резултатът и се преценява дали има нужда от още сеанси или не. Най-често 10 сесии са достатъчни, но понякога терапията може да продължи повече.
Въпреки че причините за паническото разстройство все още не са напълно ясни, има някои групи хора, които са по-склонни да го развият. Жените страдат два пъти по-често от мъжете. Особено податливи са хората със стремеж към максимално добро или отлично справяне с ежедневните задачи, както и тези, при които перфекционизмът е завладял цялото им съществуване. При тях нивото на тревожност е по-високо.
Прочетете повече: Страдате ли от хроничен стрес? (ТЕСТ)
Не е малък и процентът на младите и работещи хора, които развиват панически разстройства. Обикновено те се проявяват за първи път във възрастта 16-25 години. При тях причината е, че най-често са изложени на стрес, като неизвестността при избор на професия или партньор в живота. Стремежът към имитация и спазване на социалните норми, които обществото налага, също засилват тревожността сред младите хора.
ВАЖНО! Ако смятате, че страдате от паническо разстройство, се обърнете към личния си лекар незабавно!